Според украинските власти жертвите на руската ракетна атака, която порази жилищни сгради и болницата „Мечников“ в централно-източния град Днипро късно вечерта на 25 октомври, са петима убити и 21 ранени.
Под развалините е намерено тяло на мъж, което увеличава броя на загиналите на петима души, съобщи губернаторът на Днипропетровск Серхий Лисак. Сред 21-те ранени в момента в болница са настанени седем души, като едно 17-годишно момче е в тежко състояние.
Полицай, съпругата му и двете му дъщери са били затрупани под развалините на сградата си след нападението. Докато по-малката му дъщеря е била спасена, съпругата и по-голямата му дъщеря са загинали, според Националната полиция.
При нападението са повредени 13 жилищни сгради, две къщи и болницата „Мечников“, която е ключова болница за лечение на войници, претърпели някои от най-тежките наранявания на фронтовата линия.
„Тази война, която продължава вече трета година, има само един виновник – Москва. Ето защо трябва да се окаже натиск върху агресора, достатъчно силен, за да се наложи прекратяване на терора и войната. Траен мир и сигурност се постигат само чрез сила и решителност“, заяви президентът Володимир Зеленски на 26 октомври, осъждайки нападението.
Местните информационни източници посочват, че няколко удара са били насочени към различни райони в града.
Днипро, четвъртият по големина град в Украйна с население от около един милион души преди войната, е служил като ключов логистичен и хуманитарен център по време на пълномащабната война. Той се намира на около 395 км от Киев.
Желанието за получаване на официална покана за членство в НАТО е на първо място в плана за победа на президента Володимир Зеленски.
Макар да признава, че самото членство е въпрос за след войната, Зеленски призовава съюзниците да изпратят покана преди президентът на САЩ Джо Байдън да напусне поста си през януари.
Президентът също така заяви, че Украйна трябва да получи покана без условия за отстъпване на територии, отричайки по-ранни съобщения, че Киев може да бъде поканен в алианса без окупираните части на страната, като Донецк и Крим.
Но въпреки амбициозното искане, изглежда, че няма голям апетит за ускорена покана, докато войната продължава.
Германският канцлер Олаф Шолц обяви, че НАТО не може „да се превърне в страна на войната“.
Дори и Киев да разколебае колебаещите се тежкотоварни държави – САЩ и Германия – украинските скептични правителства в Унгария и Словакия остават гласовита пречка. Общо поне седем държави от НАТО не са склонни да дадат на Украйна покана за присъединяване към НАТО, съобщи Politico на 23 октомври.
Дори това препятствие да бъде преодоляно, по-нататък по пътя предстои дълъг процес на присъединяване, който изисква ратификация от всички 32 парламента.
„Говорим за много, много дълго бъдеще“, заяви Владимир Огриско, бивш министър на външните работи на Украйна, пред Kyiv Independent.
Киев подава молба за членство през септември 2022 г., когато пълномащабната инвазия на Русия е в разгара си. Въпреки че Украйна чука на вратата в продължение на две години, алиансът се колебае да даде ясен сигнал.
Въпреки това Огриско беше кристално ясен относно това защо Украйна се нуждае от пълноправно членство: И аз не знам защо нашите западни колеги наистина не разбират това.“ “В противен случай това ще бъде само покана за (руския президент Владимир) Путин да повтори това след една или две години.
„Бих казал, че в най-добрия случай разширяването на поканата потенциално би могло да се случи сравнително бързо след благоприятни избори в САЩ“, казва Камил Гранд, експерт по сигурността и НАТО в Европейския съвет за външни отношения.
„Официалното присъединяване ще последва след горещата фаза на конфликта“, добави той.
ФрогНюз
